1983 година
Четвъртият международен турнир по мотоциклетизъм на писта за Голямата награда на в-к „Авто-мото-свят” бе поредното значимо събитие в мотоциклетният спорт и обяснимо предизвика интереса на неговите привърженици.На пистите в София,Д.Дъбник,Ловеч,Търговище и Шумен имаше изяви на високо майсторство,мъжество,воля,спортсменство.Участието на представители от шест страни –Унгария,ЧССР,ГДР,Румъния,Австрия и България се приема като нещо нормално.Но все пак ни се струва,че турнирът губи от стеснения кръг,а и зрителският интерес намалява.Отново сред гостите видяхме Я.Орешко/Унг/-четвърти от миналата година,познавахме добре Ю.Шуман/ГДР/ и П.Йонел/Рум/,гостувал е у нас и Л.Храдецки/ЧССР/.Орешко не показа това което очаквахме/с изключение в Шумен/,но другият унгарец Л.Болди бе истинската изненада-упорит с майсторско управление на силната си машина.Жалко,че падна още в първа серия на третото състезание в Ловеч,контузи се и приключи участието си.Най-изявеният мотоциклетист от гостите се оказа Л.Храдецки,който можеше да бъде най-сериозният кандидат за Голямата награда,ако не бе декласиран в две от сериите.Неуспешното начало на австриеца З.Едер в Д.Дъбник малко ни заблуди в неговите възможности.Първото състезание в София не предвещаваше големи надежди за нас.Безпогрешно сериите си завършваше Храдецки,Болди отстъпи само в спора с него,а нашият Манев загуби сериите и с двамата.Декласиране на чеха,поради скъсване на лентата го изпрати на трето място,а това направи Болди победител,докато Н.Манев остана втори.В следващите кръгове обаче Николай Манев пое инициативата в ръцете си и спечели в Д.Дъбник и Ловеч.В Търговище падна,но там пък А.Евтимов събра максималните 15т.,за да дойде последното състезание в Шумен,където Манев независимо от контузията си ,изяви най-пълно високата си класа и показа,че е най-достоен за високото отличие.Голям интерес предизвикаха трите серии в Шумен за наградата „Златният шлем”,в които участваха първите шест в кр.класиране.Л.Храдецки не изпусна шанса да се реваншира и с 10т. спечели „Златният шлем”.Втори остана В.Марков с 9т.,а трети е Я.Орешко с 6т.Безспорно най-хубави думи трябва да се кажат за победителя в турнира м.с Николай Манев – за неговото завидно майсторство,за упоритостта и волята с която воюваше,и най-вече за проявеното мъжество и чувство за отговорност след тежкото падане.Истински пример на боец бе з.м.с. Ангел Евтимов,един от състезателите на които винаги можеш да разчиташ.Под възможностите си се представи м.с Орлин Янакиев,преследван и от немалко неизправности в машината.Спечели симпатиите и аплодисментите на публиката в Търговище с етичната си постъпка,като призна своя грешка.С „зъби” се бореше м.с Веселин Марков- не му достигаха по-малко и умение и опит,и мощност на машината.Успехът на Н.Манев и на останалите българи е напълно заслужен,извоюван в тежки битки с съперниците.Без да се омаловажава този успех все пак трябва де се предприемат стъпки за привличане на повече страни и изявени състезатели.Тревожен факт е,че видимо зрителският интерес е спаднал и само известни имена могат да върнат отново публиката.И за финал отлични думи за домакините,които създадоха перфектни условия и превърнаха дните на състезанията в истински празници за мотоциклетният спорт.
София
Д.Дъбник
Ловеч
Търговище
Шумен
Крайно класиране:
6.Орлин Янакиев – 41т.
Николай Манев – „Не може да се каже,че турнирът беше от най-силните по отношение на участниците.Не че липсваха добри състезатели – и Храдецки,и Орешко,и Болди,а и Шуман са мотоциклетисти от високо равнище.Но все пак когато ги няма съветски и полски състезатели не можеш да направиш реална преценка на кое стъпало си се изкачил.Жалко,че Болди излезе рано от строя.След контузията ми в Търговище се усъмних дали ще мога да продължа,но това че моите съграждани вярват в мен ме накара да превъзмогна болката.Разбира се,че съм радостен от победата,защото тя дойде след дълго отсъствие от пистата поради травма.Исках по-бързо да наваксам пропуснатото.Единствената ми мисъл за напред е кога ще мога да стартирам като изстрелян от снаряд,без никакво закъснение.Затова трябва много труд.Няма леки пътища към върховете.”
Георги Пеев – треньор на България –„Не мога да не съм доволен от резултатите.Нашите състезатели изпълниха с чест задачата,представиха достойно българският пистов мотоциклетен спорт.Турнирът на „АМС” зае своето място,утвърди се като полезна проверка в края на активният сезон.С общи усилия ще направим всичко за повишаването на неговото равнище и авторитет.”
Йохан Ницше – водач на ГДР – „Международният турнир допринася за укрепване на връзките и дружбата между състезателите.Турнирът постави на изпитание възможностите на мотоциклетистите.Навсякъде имаше добра организация,имаше и съдийски пропуски,изключвам Шумен-там всичко беше на високо равнище.Нашият състезател Шуман е вицешампион на ГДР,но преди две седмици счупи ключица и все още не е възстановен.Рашке е твърде млад и тепърва набира опит.”
Предишна страница: 1982 година
Следваща страница: 1984 година