Print this page   PDF

1984 година

 

Шестнадесет години вече една интересна спортна проява събира десетки хиляди зрители по мотостадионите в страната.И тази година традиционният есенен международен турнир по мотоциклетизъм на писта – за пети пореден път под-шефството на в-к”Авто-мото-свят” стана събитие,което предизвика много разговори и коментари.Петият турнир за Голямата награда на в-к”Авто-мото-свят” ще се запомни и с изненадата на организаторите в Търговище – за първи път  в България бе проведено състезание на електрическо осветление.Отделните състезания от турнира си приличаха по оспорваната борба за всяка точка и всяко от тях си имаше своя характерна окраска.Трибуните се взривяваха  при сполучливите атаки и майсторските изпълнения,но и не търпяха безволието,неспортсменските прояви и несправедливите съдийски решения.За турнира пристигнаха състезатели от Унгария,ЧССР,ГДР,Румъния,ФРГ и България.Повечето от гостите ни бяха стари познати – унгареца Антал Кочо, чехите Ладислав Храдецки и Ян Клокочка, германеца Норберт Гюмер и румънците Мариан Добре и Стелиан Постулаке.По-малко известни бяха Сбишек Холи/ЧССР/,Янош Такач/Унг/ и Херберт Музел/ГДР/,а нищо не знаехме за Зигфрид Брунхел и Липман Фридел/ФРГ/.Предварителната ни преценка беше,че класата на гостите е на средно равнище.В българският лагер нещата също не изглеждаха много добре –Николай Манев беше с неизлекувана травма и треньорът Георги Пеев не можеше да рискува,а след третия кръг Ст.Цанков,Ал.Тодоров и Р.Софрониев заминаха за състезание в Полша.След края на турнира можем с облекчение да кажем,че всичко свърши добре – времето бе хубаво,нямаше сериозни падания,както и фатални съдийски грешки.На първото състезание в София ни изненада много добрата форма на унгареца Кочо,който загуби само от О.Янакиев.Другият унгарец – Такач не се запомни особено,освен с това,че единствен победи Янакиев.Машината на А.Евтимов не вървеше добре и той отстъпи по-една точка на Храдецки,Кочо и Янакиев.Следващите три състезания преминаха при превъзходство на Ангел Евтимов,докато основните му съперници – Янакиев и Кочо показаха непостоянство в представянето си.Това улесни задачата на Ангел и след четвъртото състезание в Търговище той вече бе сложил Голямата награда в джоба си.Последното състезание в Шумен трябваше само да определи подреждането на останалите призови места.Висока оценка заслужава представянето на Ангел Евтимов и Орлин Янакиев.Двамата дадоха пример как трябва да се воюва за престижа на българския мотоциклетен спорт.Повече очаквахме от Веселин Марков.Наистина той се състезаваше с голяма амбиция,но тя понякога надхвърляше спортно-техническите му възможности.При това амбицията му се проявяваше най-вече в сериите с българско участие,тя стана причина за сериозно падане на О.Янакиев в една от сериите в Шумен.Марков не се яви и при награждаването-неуважение към зрителите и към организаторите.Несправедливо ще бъде ако не споменем за  представянето на младият Станислав Цанков.22-годишният състезател с шест години спортен стаж досега имаше само отделни добри изяви.В първите три кръга в които участва,той показа че е овладял мотора,показа много добра техника на каране,стабилност,разнообразие в атаките и затрудняваше най-добрите като често им открадваше точки.Представянето му вървеше в възходящ ред – 7,10 и 12т.Нужно е само реално да преценява възможностите си,защото някоя контузия може да го извади от строя.Сред гостите се откроиха унгарците и чехите,а в отделни кръгове –Гюмер/ГДР/.Познатият Храдецки,счупил ръка преди три месеца му беше първо състезание и може би с това се обясняват слабите му резултати в Д.Дъбник и Ловеч.Много амбициозно,с голямо самочувствие караше младият Янош Такач и често огорчаваше най-добрите.Поизгубил е нещо от ефективността си Клокочка,но големият му опит го държи все още на високо равнище.Най-стабилният от гостите безспорно бе унгареца А.Кочо,той беше и най сериозният претендент за Голямата награда.В петте кръга на турнира нито един състезател не можа да постигне максималния резултат -15т.,което говори за известно изравняване на силите.Въпреки липсата на класни чуждестрани участници успехът на Ангел Евтимов е напълно заслужен,а влизането на още двама българи в шестицата показа,че българският спидуей има своето място сред големите.

Крайно класиране:

1.Ангел Евтимов – 54т.
2.Орлин Янакиев – 52т.
3.Антал Кочо/Унг/ - 50т.
4.Ян Клокочка /ЧССР/ - 47т.
5.Веселин Марков – 45т.
6.Янош Такач/Унг/ - 38т.

 

„Златен шлем”

1.Ангел Евтимов – 10т.
2.Антол Кочо /Унг/ - 8т.

3.Янош Такач /Унг/ - 7т.

Петер Крикава – водач на ЧССР – „Мнението на всички по отношение на организацията е,че тя стои на много високо ниво.Лично на мене най-много ми харесаха пистите в София,Търговище и Шумен.Не бях съгласен с някой съдийски решение в София и Д.Дъбник,затова смятам,че на такъв авторитетен турнир трябва да присъства съдия от FIM.Трябва да се помисли и за по-голяма конкуренция в състезанията.Добрите мотоциклетисти избират да стартират там,където има добри условия.”

Карой Миклош – водач на Унгария – „Впечатленията ми от началото до края са отлични.Съжалявам,че не участваха съветски състезатели,което ще ще да повиши равнището на турнира.Победата на Ангел Евтимов е напълно заслужена.През последните години мотоциклетния пистов спорт в Унгария направи голям скок в развитието си.В него навлязоха млади попълнения,увеличихме контактите с добри състезатели.На мотостадиона в Сегед всяка година се устройват 10-12 състезания.А.Кочо например участва годишно в около 30 старта.”

з.м.с Ангел Евтимов

- Толкова богата спортна кариера.Какво лежи в основата на всички тези успехи.
- Нищо не се постига лесно.Никога не съм проявявал малодушие,винаги съм воювал с амбиция,с чувството че защитавам спортната чест на града,на клуба и на България.Разбира се,че с гола амбиция само не става,далеч не може да се отиде,нужен е труд,нужно е усъвършенстване на техниката и все по пълно опознаване и овладяване на машината.
- В първото състезание в София не ви потръгна.Не ви ли стресна и уплаши това.
- Още в началото бях уверен,че ще спечеля Голямата награда.В София не сполучих с регулировката на двигателя-дадох максималното за мощност,а видяхте какво стана.След това три пъти смених главата на двигателя – наистина много труд,но постигнах своето и вече нямам никакви проблеми.
- Какви са бъдещите ти планове.Някой подхвърлят,че сега е момента да се откажеш,докато си на върха.
- Обикновено спортистите слизат от сцената или безславно след някой провал, когато вече чувстват,че нямат никаква перспектива или след някой значим успех.Изминалите години ме оформиха като упорит бегач,направиха ме по- разумен,напоследък успях да направя силен двигател.Потръгна ми и смятам да карам поне още пет години.Съвсем не смятам,че спечелването на  Голямата награда и „Златният шлем”са пределът на моите възможности.Няма да преча на младите,нека растат,ще се радвам да ме надминат.Бъдещата ми работа?В Търговище има лек застой,смятам да събера млади момчета и след година-две да направя някой бъдещи ангелевтимовци и николайманевци.

Предишна страница: 1983 година
Следваща страница: 1985 година