Print this page   PDF

1985 година

 

В шестият международен турнир по мотоциклетизъм на писта за Голямата награда на в-к „Авто-мото-свят” участваха състезатели от шест страни –Чехословакия,Полша,Унгария,Румъния,ФРГ и България.Не се отзоваха на поканите представителите на СССР и ГДР,а очакваните австрийски мотоциклетисти така и не пристигнаха.Турнирът се завъртя и още в първото състезание пролича,че борбата няма да бъде лека.Приехме като изненада пълната победа на двамата чехословашки състезатели Зденек Шнайдервинд и Роман Матоушек в първото състезание в София,надявахме се,че младостта им и все още малкият им опит не ще издържат трудният маратон.Надеждите ни се подраниха след втория кръг в Д.Дъбник,в който победителят от София Шнайдервинд изгуби три точки и това позволи на Николай Манев да заеме второто място.И в останалите стартове обаче чехословашките състезатели се оказаха на висота,докато в представянето на всички други участници имаше колебание.Така още след четвъртият кръг се видя,че никой вече няма възможност да измести чехите от първите места в крайното класиране.Единствени Шнайдервинд /в София/ и Матоушек /в Д.Дъбник/ спечелиха максималния брой точки в едно състезание.Някому може да му се стори чудно ,че крайният победител в турнира има само едно първо място в петте състезания /колкото и Н.Манев/,докато вторият /Шнайдервинд/ завърши с три първи места.В 25-те си серии в целия турнир Матоушек спечели 70 точки и изгуби само пет-по две от Шнайдервинд и Манев и една от А.Евтимов.С редица сериозни проблеми встъпиха в турнира българските представители – и около състоянието на мотоциклетите/най-много незавършени серии поради повреди имат българите/ и около здравословното състояние на някой от състезателите ни.В най-добра спортна форма беше Н.Манев,въпреки че в изявите му имаше доста колебания,редуване на силни и слаби серии.Контузеният А.Евтимов започна твърде посредствено,в третото състезание в В.Търново не беше включен между участниците,най-доброто му постижение е петото място в четвъртият кръг в Търговище,но единствен той от всички участници има победи и над двамата чехословашки представители.Неузнаваемо слабо се представи О.Янакиев в София,коренно различен бе на великотърновската писта /трети с еднакъв брой точки с победителя/,два пъти победи Шнайдервинд.Нищо не беше останало от борбеността на В.Марков,през целия турнир не излезе от посредствеността,за което спомогна и контузията му на пистата в Д.Дъбник.Много повече очаквахме от младите Станислав Цанков и Алексей Тодоров.Караха много предпазливо/може би защото им предстоеше участие за Купа”Дружба”/,с нищо не подсказаха,че утре трябва да бъдат нашата първа сила.Няма нищо неестествено ,че двама чужденци заемат първите места в нашият турнир.Матоушек и Шнайдервинд превъзхождаха всички и в майсторството в ездата,и в борбеността,показаха как трябва да се воюва на пистата.Превъзхождаха всички и с отлично подготвените си мотоциклети,може би дори и с мощността им.Силният мотоциклет в ръцете на майстор става още по-силен.Тревожно е незадоволителното състояние,в което се намират нашите първи мотоциклетисти,тревожи ни неясната перспектива за бъдещето.Върху това трябва да се замислим.

София

1.З.Шнайдервинд – 15т.
2.Р.Матоушек

Д.Дъбник

1.Р.Матоушек – 15т.

2.Н.Манев

В.Търново

1.З.Шнайдервинд

3.О.Янакиев

Търговище

1.Н.Манев

5.А.Евтимов

Шумен

1.З.Шнайдервинд

Крайно класиране:

1.Роман Матоушек/ЧССР/ - 57т.
2.Зденек Шнайдервинд/ЧССР/ - 55т.
3.Николай Манев – 52т.
4.Орлин Янакиев – 48т.
5.Антал Кочо/Унг/ - 44т.

6.Роберт Наги/Унг/ - 33т.

„Златен шлем”

1.Р.Матоушек – 10т.
2.З.Шнайдервинд – 7т.

3.Н.Манев – 7т.

Шестият носител на Голямата награда на в-к”АМС” е роден на 23 май 1964г.в Слани.По професия е механик,член на мотоциклетен клуб „Червена звезда”-Прага.С спидуей се занимава от 16-годишна възраст,като през 1985г.стана европейски вицешампион за младежи и спечели Купа”Дружба”.Талант и трудолюбие,младежка експлозивност и непокорство – това са характерните качества на Матоушек.

- Постигнахте двоен успех –носител на Голямата награда и спечелихте „Златният шлем”?
- Чувствам се в добра спортна форма и издържах тежката турнирна борба.Спечелването на високите отличия дойде в деня,когато моят син навърши три години и това ме прави особено щастлив.
- Кой от останалите състезатели ви затрудни?
- Може да звучи нескромно,но най-тежките ми серии бяха,когато стартирах с моя съотборник Швайндервинд.От българските състезатели най-добър стил има Николай Манев,хареса ми и Ангел Евтимов.И двамата биха постигнали повече ако имаха по-добри машини.
- В досегашната си кариера стремяхте ли се да подражавате на някого?
- Кумири досега не съм имал.Стремя се да изграждам собствен стил на каране.Никой не ми разчиства пътя напред,всичко постигам с труд.
- Има ли за вас някакви тайни в техниката на каране?
- Все още съм далеч от класата на големите майстори в света.Нужни са още много тренировки,упорит труд,смятам че 40-те състезания годишно,в които участвам са недостатъчни за по-бързото ми израстване.Опитвам се да се освободя от нервността при стартирането,но това като че ли ще дойде с натрупването на по-голям опит.

Предишна страница: 1984 година
Следваща страница: 1986 година