Print this page   PDF

1989 година

 

За участие в десетия турнир пристигнаха състезатели от шест страни –Унгария,Чехословакия,ГДР,Румъния,Австрия и ФРГ.От неколкократните участия на унгареца Роберт Наги в турнира имахме представа за неговите възможности,но не предполагахме какъв скок е направил в своето развитие,изненада ни и високата класа на неговия съотборник Шандор Кабай,респектираха трите национални шампионски титли на австриеца Хенрих Шатцер и световната титла на дълга писта на Алоис Висбьок/ФРГ/.Ние противопоставихме най-доброто с което разполагаме –Николай Манев,Георги Петранов,Здравко Йорданов,Алексей Тодоров и младите Галин Величков и Валери Христов.Развоят на събитията очерта главните претенденти –двамата унгарци и нашите Манев и Петранов.В отделни серии добри прояви имаха Ролан Заз и Николас Берхарт/ГДР/,Вратислав Котек/ЧССР/.Р.Наги  притежаваше всичко – силна машина,силен старт,сигурност на завоите и правите,показа как трябва да се атакува,а двамата с Кабай демонстрираха отлична тактическа дисциплина.В същото време при нашите не всичко вървеше гладко – имаше и нервност,допускаха се елементарни грешки,имаше и твърде много технически неизправности с машините.Всичко това предопредели крайното класиране.Ето как протекоха четирите етапа на турнира:

Ръжево Конаре – почти целия ден преди състезанието бе валяло дъжд.Пистата бе мека и хлъзгава.Твърде важен бе добрия старт,защото само първият се спасяваше от фонтаните кални пръски,които извираха под колелата на мотоциклета му.Още в първа серия Р.Наги показа толкова силна и сигурна езда,че просто не можехме да проумеем какво бихме могли да му противопоставим.Н.Манев също започна уверено,но отстъпи пред двамата унгарци.Петранов падна във втората си серия и това като,че ли го разколеба.

1.Р.Наги /Унг/
2.Ш.Кабай /Унг/

3.Н.Манев

В.Търново – предполагахме,че този кръг ще хвърли известна светлина за възможностите на най-сериозните кандидати за челните места в крайното класиране.Развоят на събитията обаче така разбърка нещата,че прогнозите станаха невъзможни,а това предвещаваше още по-оспорвана борба в следващите кръгове.Мнението на треньора Александър Петров бе много точно:”Голямото напрежение взе своите жертви”,в този старт пролича колко важна е психическата устойчивост.Пистата коренно се различаваше от тази в Р.Конаре и ст.стреньорът Георги Пеев даде точни указания за подготовката на машините,за тактиката на нашите представители и Г.Петранов извлече максимума от съветите.Характерно за кръга,е че двама от лидерите –Р.Наги и Н.Манев останаха извън първата шестица поради повреди в машините и в оставащите два кръга те трябва да се стремят към максималното,тъй като „изконсумираха” най-слабия си резултат,който не влиза в крайното класиране.Засега това изостря „апетита” на техните подгласници.Този път Г.Петранов  беше спокоен,не направи никаква грешка и събра максималния брой точки.

1.Г.Петранов
2.Ш.Кабай

3.З.Йорданов

Търговище – напрежението продължи да расте.На пистата в Търговище възможностите си показа и Х.Шатцер.Наги отново вървеше уверено напред,докато Манев загуби в първата си серия срещу Кабай.Така се стигна до серията,в която двамата основни съперници застанаха един до друг.Наги поведе,но падна,след него падна и Манев.Серията бе спряна,унгареца дисквалифициран,а при повторното пробягване нашият състезател взе 3т.

1.Н.Манев
2.Ш.Кабай

3.Р.Наги

Шумен – четирима състезатели –Наги,Манев,Петранов и Кабай имаха почти изравнени възможности за спечелване на наградата.Това предполагаше,че „битката” ще бъде жестока.Наистина имаше много интересни и оспорвани серии,които държаха в напрежение зрителите.Р.Наги,който в този ден навършваше 22 години показа цялото си майсторство,мощ и устременост.Нито един от участниците не успя да спре победният му ход и напълно заслужено унгарският състезател стана десетият носител на Голямата награда и четвъртият чуждестранен участник,който се окичва с отличието.Наги убедително спечели и спора между първите шест в крайното подреждане за специалната награда „Златният шлем”.

1.Р.Наги
2.Г.Петранов

3.Н.Манев

Крайно класиране:

1.Р.Наги /Унг/ - 42т.
2.Н.Манев – 40т.
3.Г.Петранов – 40т.
4.Ш.Кабай /Унг/ - 39т.
5.З.Йорданов – 30т.

6.Х.Шатцер /Ав/ - 26т.

Десетият носител на Голямата награда е роден на 20 септември 1967г.в Сегед.Електротехник по професия,започва да се занимава с мотоциклетен спорт на 16 годишна възраст.
- Какъв е за Вас днешния ден?
- Щастлив съм,че точно когато навършвам 22 години спечелих две ценни отличия –„Авто-мото-свят” и „Златния шлем”.В началото на турнира се страхувах да не би моите съперници да научат за тази дата и да ми „подарят” победата.
- Как оценявате нашия турнир?
- Това беше моето четвърто участие.За първи път дойдох в България когато прохождах в този спорт.С турнира е свързано и моето израстване.Този четириетапен маратон изцежда силите на участниците,но им дава и много.Доволен съм от организацията на състезанията,от съдийството,от отношението на публиката.
- Бързо ли изгря вашата „звезда”?
- Започнах да се състезавам преди пет години.Не така изведнъж потръгна всичко,но не се отчайвах от немалкото несполуки.Миналата година завърших трети в шампионата на Унгария.Тази година съм втори след Адориан.Стигнах до полуфинал на Световно първенство.
- Как се отнасят родителите ви към вашето увлечение?
- Разбира се,в началото се опитаха да ме отклонят от този опасен спорт,но бързо разбраха,че всичко ще бъде напразно и се примириха.Сега треперят нещо да не ми се случи,радват се когато постигна успех.
- С какво се занимавате през свободното си време?

- Свободно време?Стартирам в 40 състезания годишно и подготовката за тях поглъща всичко.Обичам да карам автомобил и това е единственото време,когато съм извън мотоциклетите.


Мнения:

Шандор Харгитай – треньор на Унгария –„С турнира е свързано най-голямото премеждие в моя живот –през 1981 година като състезател при едно падане на пистата в Пловдив бе разкъсана лявата ми ръка.Минути са ме делели от ампутацията,но намесата на големи специалисти ме е спасила.Преживях две тежки години и само благодарение на подкрепата на моя клуб отново се върнах в строя.Много са полезни такива турнири за израстването на състезателите.Направи ми впечатление професионалното отношение на организаторите към задачите,защото това е голяма отговорност.Пистите са добри,малко тесничка е великотърновската.Често сме оставали с впечатлението,че арбитрите подпомагат своите състезатели.Този път съдийството бе напълно безпристрастно,особено компетентен бе Н.Ковачев.От българските състезатели в най-добра светлина виждам Г.Петранов –млад,скромен,работлив,на пистата кара силно,но никога опасно.Има добър мотоциклет,а винаги до себе си Ал.Петров –отличен треньор и механик.Струва ми се,че младите са много самонадеяни,понякога поведението им преминава границата на спортсменството и благоприличието,а това не бива да се търпи.”

Иржи Шмида –водач на Чехословакия –„Доволен съм от всичко:от организацията,от пистите,от отношението към нас.Моите състезатели не успяха да се намесят в голямата борба:млади са ,все още „необстреляни”,влизат в състава на първа лига,далеч от равнището на участниците в екстра лигата.Догодина ще дойдем с много по-силен състав.”

Алоис Висбьок –състезател от ФРГ,39-годишен,световен шампион на дълга писта за 1979г.,четирикратен шампион на ФРГ на дълга писта – „За пръв път съм на състезание в България,хареса ми природата,която много обичам.Смятам вече да се отказвам.От началото на годината съм стартирал само в едно състезание.Ето защо зрителите не бива да се чудят защо един бивш световен шампион се представя почти посредствено.Впечатленията ми са,че състоянието и поддържането на пистите,особено първите две,не е на такова равнище като в ФРГ:не са добри техническите средства за поддържане на машините,нужни са пароструйка и подвижна работилница за бързи ремонти,на вашите състезатели са необходими повече стартове,за да могат да се сравняват с по-добри състезатели,да се ориентират за възможностите си.”

Георги Пеев –ст.треньор на България –„Поредица технически неизправности на машините ни лишиха от по-добро представяне.Доволен съм от борбеността на Г.Петранов,от мобилизацията на Н.Манев.Очаквах повече от Ал.Тодоров и Г.Величков.Отново прояви своята недисциплинираност З.Йорданов.Смятам,че тренировъчната работа в клубовете е на ниско равнище.Дори националните състезатели чакат да ги събера на лагер-школа,като че ли за 5-6 дни могат да се направят чудеса.Струва ми се,че няма и помен от преустройството в работата по места.”



Предишна страница: 1986 година
Следваща страница: 1990 година