Print this page   PDF

Бариерата

 

Той десет години чака този ден.Отначало го виждаше в мечтите си,виждаше го в сънищата си.Та той едва „прохождаше”,възхищаваше се от умението на майсторите,копираше най-хубавото от него и чакаше „своя ден”.И не  просто чакаше,работеше до пълно изтощение,сякаш да компенсира това,че беше най-малък и най-слаб от всички.Скоро го забелязаха и за него се заговори- НИКОЛАЙ МАНЕВ- една от надеждите ни на пистовия мотоциклетен спорт.Потръгна му,някой дори ще кажат,че твърде леко навлезе в големия спорт,та той още на втората година след първия си старт беше включен в националния отбор,докато други чакаха с години.В основата на този скок обаче стои и ярък талант,и много труд,и изключителна любов към мотоциклетния спорт.Скоро беше признат за един от нашите най-добри майстори,заредиха се успехи в международни срещи и турнири.И все пак нещо липсваше-най-добре представящият се български състезател в срещите с чужди състезатели и отбори все не можеше да се изкачи до върха в републиканския шампионат.И така – година,две…пет…десет…Като че ли някаква невидима бариера се изпречваше пред него.И се чувстваше неудобно,дори виновен,когато някой млад журналист прикачеше към името му „многократен републикански шампион”.През последните години два пъти Ангел Евтимов се окичи с шампионските титли,толкова пъти пръв беше Орлин Янакиев,през 1978 година изгря звездата на талантливия Атанас Янакиев,който обаче скоро изгасна като фойерверк,проявявайки малодушие,миналата година и младият плевенски мотоциклетист Веселин Марков се изкачи на върха,а за Николай Манев все не идваше ред – втори,трети,но никога пръв.Оставаше в сянката на най-опитните,или му изневеряваше шансът,или се намесваше някоя контузия…Тази година тръгна на щурм – пръв в първите три състезания,събра максималният брой точки и два кръга преди края вече бе недостижим.Десетгодишната мечта бе осъществена…Като момче Николай няма голям избор за изява.Увлича се от борбата,въпреки,че в категорията му всички го превъзхождат по ръст и тегло,после идва ред на леката атлетика,опитва възможностите си и във футбола.И така до момента когато отива на мотостадиона.По това време,1974 година в Търговище все още няма мотописта и състезателите тренират на мотоболното игрище.Момчето е запленено от големите скорости,от умението на мотоциклетистите.И всичко друго вече престава да съществува за него.После идва ред  на балканчето,купено от баща му,и първите обиколки на игрището.Подава му ръка Ангел Евтимов,вече утвърден състезател,дава му първите уроци и оттогава започва съвместната им работа и… съперничество.На една от тренировките Николай изскача от пистата и се забива в сгурията,изкълчва си крака.Така контузен,застава за първия си старт – 3 април 1974г.в Пловдив.Смутен е от гърмящите от лявата и дясната страна мотоциклети и отново пада.И все пак не се изплашва,не се отказва.Стартира отново,дори до края успява да спечели една точка.Първата точка в спортната му кариера!На следващата година стартира в международно състезание в Унгария,започва неговия възход,но скоро влиза в казармата.А след уволнението настъпва твърде плодотворен период – два пъти финалист за европейско индивидуално първенство и два пъти за отборно първенство по-двойки,първият носител на „Златният шлем”,пръв в международния турнир за „Голямата награда на в-к”Народна младеж”82 и за „Голямата награда на в-к”Авто-мото-свят”83.Плюс всички републикански шампионски титли за годината – индивидуално,по-двойки и четворки.Усвоил ли е всичко Николай Манев в това „изкуство” – управляването на мотоциклета!Винаги е недоволен от старта си – та тук са необходими и психическа устойчивост,и пълно съсредоточване и усет кога точно да отпуснеш ръчката на съединителя,и колко точно газ да подадеш,за да не пробоксува колелото,нито пък да се изправи мотоциклетът.По-малко от минута и половина траят четирите обиколки по пистата в една серия и с колко неща трябва да се съобразяваш.Николай Манев  сякаш се слива с мотора,постоянно измества тялото си ту напред,ту назад,търсейки най-доброто сцепление на гумите с настилката.И за това кратко време се изразходват толкова психически и физически сили.Ако не си подготвен добре,ръцете ти се подуват от силните вибрации.Много често по пистите състезателите се движат колело до колело и всяко неправилно действие или неетична постъпка на някой от съперниците може да доведе до тежка злополука.Големият спортист трябва да уважава съперниците си.В своята спортна  кариера Николай Манев е претърпял много контузии,няколко от които тежки,със следи от зарасналите рани,но той никога не се е уплашил,никога не прояви малодушие.Винаги воюва като истински боец,защитавайки името си  и престижа на българския мотоциклетен спорт.