Спидуей! - Пътят към върха

Print this page   PDF

Пътят към върха

 

Завърта се филмовата лента и от все още тъмния екран се чува бучене на мотоциклети.После виждаме старта, четирите машини се впускат по пистата – първа обиколка, втора, трета.Изведнъж този който е начело, пада.Публиката изтръпва.Вторият състезател инстиктивно извива кормилото встрани, за да не удари другаря си , но мотоциклета му спира в оградата.После от инерцията изхвръква, лети 10-15 метра във въздуха и като опитен каскадьор се премята ефектно няколко пъти през главата при приземяването.Естествено такъв филм не съществува, но все пак картината не е измислена.Това са спомените на майстора на мотора Ангел Евтимов от първото му състезание на пистата във Велико Търново през 1968 година.Мнозина на негово място биха се уплашили, биха захвърлили мотоциклета и … край на спортуването.Но Ангел не спрял – отупал прахта, избърсал с ръка струйката кръв, която се стичала от носа му, стиснал зъби и продължил.А бил само на 19 години. От това истинско бойно кръщене изминаха близо десет години.През това време Ангел Евтимов, състезател от отбора на Търговище достигна два пъти до върха – спечели шампионските титли през 1974г. и през 1976г.Но докато до първия връх той се добра преди всичко благодарение на упоритостта, на волята, на стръвта към победата,по пътя към втория връх към тези качества се прибави и опитът, зрелостта на майстор, за когото няма тайни в техниката на управлението.Малко не достигна на Ангел да спечели миналата година трета шампионска титла.Повреда в машината в последното състезание, когато беше на крачка от успеха, го лиши от възможността да се изкачи на върха.Но това съвсем не означаваше отстъпление от извоюваните позиции, защото преди това той беше донесъл най-големият успех за българския мотоциклетен спорт.Началото на участието му  в състезанията за световно първенство го разтревожи.В подборното състезание в Италия три пъти се пука гума на мотоциклета му и едва успя да се нареди между класиралите се за следващия етап.На четвъртфинала в Бремен съперниците бяха много по-силни и спечеленото шесто място вече беше голям успех за нашия представител.В Норден където се състоя полуфинала,стартира голяма част от европейският мотоциклетен елит – поляците Марек Числак и Едуард Янкарж, Егон Мюлер/ФРГ/, Г.Иванов/СССР/, Ир.Щанцел и Ян Хадек/Чехословакия/, К.Крузе/Холандия/ и др.Ангел не се изплаши от големите имена и като се нареди отново на шесто място, накара да се заговори с уважение  за нашия мотоциклетен спорт.Така за първи път българин се класира за европейския финал на световното първенство.Събитията на финала в Толиати се развиха неблагоприятно за нашия мотоциклетист.В третата серия един от съперниците му го блъсна в оградата, при падането контузи лявата си ръка и това сложи край на участието му – 3 точки и единадесето място.Трудно може да се предвиди къде би се класирал Ангел, ако не беше злополуката.Право на участие в световния финал добиваха само първите петима състезатели, съперниците бяха  много силни, машините им значително превъзхождаха неговата.И все пак остана неудовлетворението ,че не можа да премери възможностите си.Специалистите  твърдят, че добрият старт на пистата е половин победа.Успееш ли да изпревариш съперниците си на правата и да влезеш пръв в завоя, това ти дава  предимството да се движиш по най-удобната за теб част на пистата, да диктуваш съревнованието.Десет години вече Ангел отделя най-голямо внимание на този елемент, стреми се да достигне онова съвършенство, което притежава многократният световен шампион, новозеландският състезател Иван Маугер – положението на тялото, поддържане на подходящи обороти, потегляне с толкова газ, че колелото да не пробуксува, а да „захапе“ пистата и да отласне машината и състезателя.Ангел не крие, че все още слаба страна в неговата техника на езда е влизането в завоя.Обикновеният зрител трудно би доловил какво още не му достига, но Ангел просто завижда на Щанцел за изпълнението на този елемент.При чехословашкият състезател наклонът на машината в завоя е много голям, при което се увеличава сцеплението на гумите с пистата, увеличава се и скоростта.През десетгодишната си състезателнна кариера  на пистата Ангел Евтимов е участвал в над 300 състезания, от които 150 международни, стартирал е заедно с най-големите майстори на мотоциклетното кормило – Иван Маугер, Бари Брикс, О.Олсен, Владимир и Валери Гордееви и внимателно наблюдаваше тяхната езда.И винаги воюваше с чувството на отговорност, че представлява своята родина.Съперниците му го уважават, ценят неговите качества.В Бремен известният Егон Мюлер му каза:“Приятелю, този мотоциклет  е слаб за твоята класа“.Няма да забрави Ангел и помощта на съветските състезатели, които на полуфинала в Норден му предоставиха свой мотоциклет, винаги ще е благодарен за приятелските съвети на Владимир Пазников.При повечето от състезанията на трибуната седят жената на Ангел – Дора и дъщеря им Валерия.Вълнуват се, радват се ,когато таткото спечели, а когато се случи да падне Дора първа изтичва през пистата да му помогне.И никога не го упреква, че е избрал такъв опасен спорт, че много често ги оставя сами.В дома им една от стаите е отделена за спортни награди – венци, купи, медали, флагчета, сувенири – цял музей.Всяка една вещ е един спомен – не само за триумфа, а и за трудния път до него.Има и други спомени – десетки белези от рани по тялото, повече от пръстите на ръцете му нямат естествен вид – зашивани, изкривени, неподвижни в ставите… Преди десет години един младеж не се изплаши от опасното падане, не се отказа и по-късно,след други, още по-тежки премеждия.И сигурно е ,че ако някога се наложи да воюва,той няма да се изплаши от атакуващия противник, няма да побегне позорно…Такива истински  мъже и бойци оформя и възпитава мотоциклетният спорт – спортът на смелите.


Предишна страница: Стойността на пропуснатият миг
Следваща страница: Фото галерия