Print this page   PDF

Стойността на пропуснатият миг

 

Минали са само единадесет дни от Деветосептемврийската победа у нас.В далечна Рига се родило момче,което родителите му нарекли Петър.Минали няколко години и семейството с малкия син се настанило в градче,на което река Даугава в Латвия дала името си.От баща си момчето слушало ,че има една далечна малка страна с планини и равнини,с топли реки и южно слънце.Раснал момъкът с сини очи,като водите на Даугава и с черни като гарваново крило коси…В годините ,когато съветската страна отърсва снагата си  от разрухата на ужасната война,в Даугавпилс строят дъртракова писта.Момъкът с сини очи и черни коси ,завършил училище,все край строежа се навъртал.Той знаел за хората,които се надбягват с вятъра,които първи ще полетят по новата писта.На тази писта един треньор ще направи от момчето състезател,ще пламне искрата,която той ще разгори в огън,ще превърне в страст.Ще пада той по пистата и отново ще полита.Идва денят,когато момъкът е състезател по мотоциклетизъм на писта.Семейството на Петър идва в България,родината на баща му.На 5 ноември 1965г.мотоциклетистът Петър Петков стартира за първи път във Велико Търново.Той е край река,която лъкатуши грациозно,за да могат по-добре да се огледат във водите къщите на старопрестолния град.Колко далече е Даугава!В това състезание той няма да заеме първото място,но ще накара не само специалистите ,а и любителите на този динамичен спорт да се вгледат в него,да го запомнят.Десет години,участия в повече от 400 състезания,много награди и отличия,радост от успехите и горчилка от несполуките.Винаги обаче го съпътствуват постоянството и амбицията,стремежът да усъвършенствува майсторството,да вземе от машината всичко,да използва мига,който ще бъде решаващ.Затова и всяка награда му е скъпа.В първите години трудно било на Петков в България.Работил на Гара Искър,а след това до мотостадион „Витоша“,за да тренира.Сега вече е друго.Той е механик към Централния авто-мото клуб.Участия в републикански първенства,два пъти във финали на световни първенства са богата школа за майстора на спорта Петър Петков.От майсторството на Иван Магер,Бари Бригс,Оле Олсен,Габдурахман Кадиров и Борис Самородов той е гледал да „вземе“ нещо,да се обогати…

- Участието в кое състезание ви е най-интересно и защо?

- Всички състезания са интересни.Пред всяко вълнението ми е голямо,защото се стремя да се представя добре.Все пак най-интересно досега е това,което се състоя през 1974г.за Голямата награда на в-к“Народна младеж“.Със състезател от ГДР след 20-та серия имахме еднакви резултати.В допълнителната серия,в която трябваше да се реши кой от нас да вземе наградата просто…засечка.Пропуснах решаващия миг и … станах втори.

За Петър Петков годината е щастлива.За четвърти път той е републикански шампион по мотоциклетизъм на писта.В първите кръгове от шампионата не беше в „форма“.Изненада беше за тези,които го познават,които многократно са го аплодирали на пистата.Не веднъж той ги е вълнувал с красивата си езда,с победите.Но в последните пет кръга Петков отново изяви себе си,възможностите си.След онзи първи старт в Велико Търново преди десет години се състоя и последният кръг в града край Янтра.Трудно му беше,защото неговият конкурент Орлин Янакиев,с когото имаха равен брой точки,тук има много почитатели.И въпреки това Петков прибави към „влога“ си още една победа,още една репбликанска титла.Прекъсваме разказа с въпрос за перспективността на този спорт.

- Интереса към мотоциклетизма на писта е голям – отговаря Петков.Това е един динамичен спорт,при който морално-волевата закалка е решаваща.Може да се желае още много по отношение на материалната част,за това механиците да познават добре състезателните машини.Състезателите на писта вече се увеличават,но  изявите са недостатъчни.Интересът ще бъде по-голям,ако се организират състезания между окръзите.Така и тренировките ще бъдат повече.На мотостадион „Витоша“,а и на другите писти само два-три пъти в годината има такива състезания.Това съвсем не е достатъчно.

За Петър Петков казват,че е справедлив и неподкупен.Компромис с приятелството не прави.Когато на гърдите си носи знамето на страната,извън границите,достойно защитава спортната чест на Родината.

За себе си той знае – стойността на пропуснатия миг е голяма!